Луничките (ефелиди) представляват малки пигментни петна с големина от
просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална.
Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв
при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата.
Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с
червени коси и тънка кожа.
Луничките имат фамилен (наследствен) характер, тъй като се унаследяват
автозомно-доминантно (ако някой от родителите има лунички и децата имат
лумички).
Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на
слънчевите лъчи – по лицето /бузи, нос , клепачи/, врата, рамената,
гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не
се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите,
назолабиалните гънки, устните и лигавицата на устата. В тези случаи
трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с
доброкачествени полипи на червата.
Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват
през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25
година. След 40 години обикновено изчезват.
Луничките (ефелиди) се дължат на увеличено натрупване на меланин и
структурна промяна на меланозомите в меланоцитите. Меланозомите
представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните
клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при
луничките меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите
при луничките броят на меланоцитите не е увеличен.
Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни
образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част
от рядък генетичен синдром.
При предразположение към лунички (ефелиди) трябва да се избягват ултравиолетовите лъчи.
Използват се светлозащитни (фотозащитни) кремове и пудри, по- голяма
част от които съдържат хидрохинон и витамин С, с избелващи свойства.
Използват се депигментиращи средства под формата на разтвори – например
разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна
вода, боракс, коджикова киселина.
По преценка на дерматолог се прилагат дермоабразивни методи и
ексфолианти (Ретин А), както и химичен пилинг с ± – хидрокси киселини
или трихлороцетна киселина. Криохиургията с течен азот и отстраняване с
помощта на лазер са с доказана ефективност.
Заглавие: Какво представляват луничките? 
Нед Фев 06, 2011 8:09 pm
