Кухнята

Заглавие: Кухнята Вто Фев 08, 2011 7:19 pm

На право срещу вратата се намираше кухнята:

Заглавие: Re: Кухнята Вто Фев 08, 2011 8:52 pm

Направо цял ден не бях се хранила с нишо, нищичко. Сега бях толкова гладна, че даже несе бяхме оправили с багажа си, който пренасяхме, а той не бе никак малко. Аз се намъкнах направо в кухнята като дори не знаех дали щеше да има нещо за ядене. Ако нямаше щях да премра от глад. Оказа се, че има. Хладилникът бе зареден добре и всичко ми се стори адски вкусно. Не огледах какво хванах, защото толкова гладна бя, че направо щях да си похапня всичко каквото ми даде някой или сама си взема де. Настаних се на един от столовете, но пред итова си всех чиния и си нагласих храната. Почнах да си похапвам толквоа лсадко, че щеше да ми се ослади всяка хапка и най-много да изям сиренето и хляба.
Бях радостна, че имахме такова имение тук. Не го знаех преди, но явно сестра ми го е виждала или чувала, защото веднага предложи да дойдем тук да живеем. Аз се чудех какво ли пък бе това, но се оказа доста по голямо от предишният ни дом и доста по красиво. Сигурно щяхме да си имаме отделни спялни и щеше да има нещо интересно в тази цялата сграда.
Ето, че и Кира се присъедини към мен в кухнята. Запристъпва бавно като седна на стола до мен и се подпря на ръце и се обърна към мен.
- Какво мислиш, Род? Харесва ли ти имението? - и ми се усмихна с прелестната си усмивчица.
реглътнах поредната си хапка и най-сетне й отговорих.
- Да, красиво е и просторно. Не знаех че го имаме. - пак лапнах залък хляб със сиренце. - Колко дълго пътувахме само. Щях да си умра от глад, Кира. - и продължих да си ям, защото не се чувствах да съм се нахранила.

Заглавие: Re: Кухнята Сря Фев 09, 2011 1:06 am

Пренесох още една чанта с багаж и реших да потърся Родни. Беше се дянала някъде. Но знаех къде точно се намираше и за това си отидох най-спокойно там, в кухнята. Бях права. Беше си седнала на един стол и ядеше.
Дам, дам. Това беше труден въпрос, който ме попита, но за Родни, за мен си бе лесен. Сестра ми не знаеше, че я имаме, защото не я е искала тя. Аз я исках, исках да имам собствена къща или имение, а да мога да живея в него някой ден, но разбира се наште да са живи, а не както се получи. Обърнах се към сестра ми като се загледах как похапваше все още.
- Да дълго пътувахме, но ти не бе яла от снощи Род. Съгласна съм с теб, че си щяла да премреш от глад. - леко й се подхилнах аз.
Тя ми поклати глава като си похапваше ли похапваше. И аз взех да огладнявам нещо. Само като погледнех към Род и ми се прищяваше да си хапна. Но това после. За сега си бях добре и без тоа ядях по малко.
- Хайде де кажи ми. От къде го имаме? - искаше да знае наистина от къде го имаме понеже Родни наистина не знаеше това.
Като си спомня сега как накарах нашите да я вземат със триста зора ми ставаше смешно. Толкова хубаво бе тогава, но онзи мъж развали цялата работа като уби родителите ни и това не можех да го забрав никога. Колкото и да се опитвах то пстоянно изплуваше в мислите ми.
- Ел. Пак ли онези мисли? - побутна ме сестра ми като се загледа в мен.
- Да, но нищо ми няма. - пак се държах мило и това си бе истина, което казах. - Имението е мое. Татко и мама го купиха ,защото много исках да си имам къща или имение и това ми хареса. Знаеш колко съм настоятелна и пстоянно натяквам. - отидох и аз до хлаилника, за да си взема нещо за похапване вече.
Не издъждах и аз като Род без храна. Взех малко масло и няколко филийки от наразан салам. Намзах си две филийки и си направих сандвич. Седнах на нястото си и почнах да се храня също. Надявах се тук да ни бъде добре и да си намерим приятели, който да са мили и добри и да помагат,, но и ние ще им пмагаме де. Ох, бях превъзбудена от това, че вече ще живеем тук, че просто не си изядох сандвича и го оставих на половина.

Заглавие: Re: Кухнята Сря Фев 09, 2011 10:36 pm

Щях да се задавя, когато сестра ми спомена, че имението е нейно. Кога родителите ни са г купили не знам. Никога не съм ги виждала толкова заети или нещо подобно. Уау, значи си е наше имението, а аз си мислех, че е нещо купено от много отдавана или пък някакво наследство. Ех, Кира все имаше идеи и най-вероятно да има още неща, които да притежава, а аз да не знам. Обърнах се към нея като й щтракнах с пръти, защото се отнесе на някъде. Все се отнасяше на някъде и трябваше да я разконтрентрирвам.
- Ел, ехо. Пак се отнасяш.
Тя поклати главата си като се обърна отново към мен. Личеше си, че кипеше от енергия. Трябваше дасе възползваме, че сега си бяхме починали и да разопаковаме нещата си. Това имение бе голямо, поне за мен. Можеше да има и по големи, но това за мен си бе огромно.
- Извинявай, Род. Не могадасе контентрирам. Толкова съм радостна, че ще започнем живота си на ново, че просто само за това мисля. - усмихна ми се Кира като стана от стола си и пак се разобикаля нещо из кухнята.
Беше много интересна, когато се отнасяше на някъде. Ако не я впрегнех скоро да разтоварваме пак щеше да се отвенесе и така цеия ден щеше да мине. Спрях да се храня като станах от столът си. Хвнах Кира за рамената, за да спре да обикаля. Обътнах я към вратата и се запътихме на там.
- Хайде, скъпа ми сестричке да вадим още багаж от камьома и да го разопаковаме след това и да си наредим всичко инак нямада има време и ще тряба и утре да се тътрим с багажа. - усмихнах й се като продължавах да я тикам към входната врата.
- Добре, Род. Пусни ме мога и сама. - засмя ми се тя като аз я пуснах и отидохме да разтоварваме каквото бе останало там.

» Кухнята