Танцувалната стая

От ляата страна на холът се намираше една врата, а та мсе намираше точно залата за танцуване, която Родни сигурно щеше да използва често:

Разтоварихме всички неща от камиона - кашони, чанти и някой мебели. Платихме на шофьора за добре свършената му работа и почнахме да нанасяме всичко вътре. Цялото антре бе пълно с нашите си работи. Всяко едно кътче от него бе запълнено, че едвам се промушихме, че да минем.
- Род искам да ти покаба нещо. Ще ти хареса и то много, но си затвори очите. - те ме погледна малко невярващо, а аз повторих. - Затвори ги де. Моля те.
Ето, че номера стана и сега хванах сестра си за едната ръка и я поведох напред. Минахме пътят, който бе до една врата. Оставих за момент Родни и отворих вратата. Тук се намираше танцувалната зала и бях сто процента сигурна, че на Родни щеше много да й хареса това. Обожаваше да танцува толкова много колкото аз обожавам да свиря на китара и да пея. Влязохме вътре нагласих някой неща, като например затворих вратата.
- Стигнахме. А сега може вече да погледнеш. - очаквах нейната реакция щом види това.
Родни отвори очите си и се огледа и веднага разбра какво е това. Направо изписка от радост, че вече ще има място, където може да се упражнява да танцува, че ми скочи на врата и почна да ме прегръща. Виждах колко се радваше и аз също се зарадвах. Беше си наистина много хубаво това.
- О, Ел, това е чудесно, прекрасно, изумително, превъзходно, великолепно... - почна да се унася в изреждане на прилагатени описващи всичко, което бе красиво.
- Разбрах, спри с прилагателните. - подсетих я аз, затото тя пък се онасяше по описанията и изказването на чувства.
Да усети се и спря. Бе изредила сигурно около трийсет вече, колкото се сещаше де. Ето за това ми бе харесало и също си имаше и музикална зала, където аз щях да си практикувам, а тя бе и шумо изолирана, както и танцувалната зала, че да не се кънти в цялото имение.
- Мое местенце за тренировки. Супер. Не на празно се пренесохме.
- Да, не на празно ми бе харесала. Има си и музикална зала. Точно като за мен. - реших да кажа, че да не я развеждам, чак до там, понеже щяхме да почнем след малко да подреждаме.

Не знаех къде ме води сестра ми, но когато стигнахме и когато отворих очите си на секундата познах какво е това място, а аз бях толкова вълдушевена от това. Направо обожавах да танцувам, а в родната ни къща нямаше място и трябваше да практикувам в гаража, където пък и Кира свиреше от време на време и понякога не можехме да се разберем, кой кога да си прави работите. Но сега щеше да бъде рай тук. Явно си имам сестра, която е бог на идейките и тем подобните работи. Е и аз се сещах да интересни работи, но по рядко. Бях се развълбувала токова, че почнах да изреждам само прилагателни, а това си бе моето отнасяне. Кира все си спомняше разни работи или сравняваше нещата, а аз преувеличавам с прилагателните по някога и с изказването на чувствата. Това бяха малки недостатъци, но все пак преодолими много лесно.
Не останах назад и веднага се натъкмих да пробвам нещо. Съблякох сутчъра, който носех. Имаше една уредба и то големичка. Скок подскок и се озовах при нея като се обърнах към Кира.
- Давай, знам че искаш да пробваш. - усмихна ми се Ел.
- Естествено. Аз винаги пробвам всяко нещо ново. - и щракнах копчето като пуснах на радио и улових някоя станция.
Намерих си точно музика като за мен и отидох да се поопражнявам малко. Направих няколко движение, които туко що ми хрумнаха, а след това напълно си импровизирах с някакъв танц по ритъма на музиката. Беше толкова широко тук и нямаше опаснот нещо да ми се стовари на главата като в стария гараж. Подскачах си на воля насам натам и нямаше близки стени, в които можех да се ударя. Направо Щях да си умра от кеф тук, когато ми се налагаше да си убивам времето или да си измислям нещо ново. Скок подскок и пак до уредбата като я спрях.
- Супер е. Да знаеш, че ако ме няма никъде сигурно ще съм тук. - рекох на Ел като пак я прегърнах.

Никога не си изпуска шанса да потанцува малко, когато не може да го направи и има други задължения, а и това все пак си бе новазала, а тя да я пробва. Ето че пусна музика и направи малка импровизация, която си изглеждаше доста професионално измислено и нямаше грешки, е според мен де.
- Супер е. Да знаеш, че ако ме няма никъде сигурно ще съм тук. - пак ме прегърна в знак на благодарност.
- Че къде да бъдеш освен тук. Може и да си на вън. Но ще проверявам първо тук. - прегърнах я аз като се обърнахме към вратата и тръгнахме на там. - Работа, Род, работа. Кашони и чанти за разопаковане пълни с какво ли не. - напомних й аз сега като излязохме през вратата, за да отидем пак към антрето и да продължим работа.
Нямаше да ни е лесно с толкова много неща, но взехме всички неща от старата къща, все пак я продадохме и всякакви вехтории бяха тук, а и нещата на родителите ни. Ох, пак си напомням стари работи, а Род забеляза и ме подтикна леко. Аз само се подсмихнах бегло като знаех, че това не бе правилно, да си мисля за стари и лоши случки. Родителите ми ме учиха на това и аз го знаех и го правех, но най-лошите работи не можех да ги отхвърля аз. Продължихме да вървим и най-сетне стъгнахме като се заловихме за работа.

» Стая 108
» Стая 319
» Стая 321
» Стая 322
» Стая 323