Да си направим приказка

Мъжът

-Хубаво име.Какво търсиш в тази част на гората?Не е ли малко опасно за теб?

Момичето:

-Ами аз се изплаших и побягнах не съм усетила как дойдох до тук.

Мъжът

-Горкото момиче бих ти помогнал , но на върха на планината има една моного лоша кралица тя омагьосва тази част на гората.Никой не може да излезне оттук ако не и вземем могъщият пръстен , който е на ръката и.Всички са опитвали , но никой не е успявал дори и аз.

Но момичето било оптимист и казало на дърваря:
-Хайде заедно Ще успеем

Дърваря:

Дърваря:

Добре да опитаме.

И те тръгнали.Минавали гори,гори и само гори.
Момичето:
Това място ми се струва познато.

Дърваря:

-Обикалял съм тези гори с години всички са едни и същи за да объркат човек и да не може да излезе от тук.

И изведнъж те видели една долина
Момичето:
Ами сега какво ще правим сега?

Дърварят:

-От там има изход,но е пълно с чудовища които пазят долината.

Момичето:
По добре да тръгнем към изхода.Предпочитам да ме изядът отколото да остана в тази гора.

Дърварят:

-Виждаш ли онази гъба там.Тя приспива хората.Набери от нея и се направи , че си момиче , което е продавало гъба и се е изгубило.Предложи и им малко.Те са глупави и приемат всичко , което им дадеш.

Мелинда:

-Добре.Това е чудесна идея.

Мелинда набра от гъбите и се запъти към пазачите.

Мелинда:
Елате на хубавите гъби.Полезни за стомаха и засищат гладът.

Пазачите се приближават.

Един от пазачите:

-Момиче какво правиш тук?

Мелинда:

-Ами продавам гъби и се загубих в гората.Искате ли да опитате от тях? Много са вкусни и полезни.

Пазачът взима една от гъбите помирисвая и отхапва.

Пазачът:

-Момчета хайде на гъбите.Много са вкусни. Момиче , ако ни дадеш кошницата с гъби ще те изведем от гората.

Мелинда:

-Добре заповядай те.

Тя им дава кошницата и за минута гъбите са изядени.

Пазачите падат на земята и заспиват дълбоко.

Мелинда:

-Приятни сънища.А сега дърварю какво ще правим?

Дърварят:

-Да се опитаме да минен през онзи проход там.След това трябва да повървим малко и ще стигне в селото.

Мелинда:

-Сигурен ли си?

Дърварят:

-Да много пъти съм минавал от тук.

Мелинда:

-Добре тогава да минаваме.

Дърварят и Мелинда отиват до вратата и тъкмо преди да минат през нея чуват силен женски глас:

-Какво си мислите , че правите?

И една вещица се показа с светкавица.

Вещицата:Какво мислите че правите.Не излизайте от тук или иначе

Дърварят:Иначе какво???
И хвана силно брадвата.

Вещицата:

-Дърварю остави брадвата.Не знаеш с кого се захващаш.

Дърваря:

-Така ли и с кого се захващам?

Вещицата:

-С Морагана - кралицата на цялата гора и злата вещица от която всички се страхуват.

Мелинда(със страх):

-Мммммморгана?

Моргана:

-Да.Най-великата и силна вещица за всички времена.Сега за това , че се опитахте да преминете през моите земи ще бъдете пленници в кралството ми.

Още преди да успеят да кажат нещо тя щраква с пръсти и те изчезват.

Мелинда и Дърварят се озовават в една огромна празна зала без прозорци и без врати.

Мелинда:

-Къде сме Дърварю?

Дърварят:

-В двореца на кралицата.Тя и преди ме е затваряла тук , но не лично нейните стражи ме доведоха тук.

Мелинда:

-Имали начин да излезем?

Дърварят:

-Освен ако не те освободят не.

Мелинда:

-Сега какво ще правим?

Дърварят:

-Ще чакаме.

Мелинда:

-Ти си имаш име нали вашите не са те кръстили дървар.

След тези думи тя леко се усмихва.

Дърварят:

-Разбира се , че не просто всички ме наричат така.Иначе се казвам Лео.

Мелинда:

-Лео - хубаво име.Вече ще те наричам така.

Лео:

-Добре!

След околко два часа.

Мелинда:

-Лео много съм изтощена и гладна.

Лео:

-Знам Мелинда.Скоро ще ни донесат храна.

В този момент в стаята се появява един пазач с поднос храна.Той го оставя на пода.Мелинда веднага става и отива да си хапне.

Мелинда:

-Лео ти не си ли гладен?Ела тук.

Лео:

-Добре.

Лео отива до Мелинда и си взима храна.

Те вече са се нахранили.

Мелинда:

-Спи ми се.Мисля да си полегна.

След тези думи тя се отпуска в един край на залата и заспива.

Лео не можа да заспи и затова гледаше Мелинда докато не му омразне.Изведнъж Мелинда се събужда:
-Лео защо ме гледаш не ти ли се спи?
-Как ще ми се спи не мога да понасям тази зала.Трябва да намерим изход-Каза Лео.
-Но как....?-попита очудено Мелинда.
-Незнам-каза тъжно Лео и се отдалечи от Мелинда.