Библиотеката

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 10, 2011 8:07 pm

Здравата се изморихме, доакто разопаковаме тези кашони. Бяхме ги олепили с тиксо толкова много, а чантите бяха напълнени толкова много, че едвам ги бяхме закопчали, а сега като ги отвириш и всичко хвърчи навън. Ох, направо докато оправим всичко щеше да мине цяла веченост. Взех един кашон с книги и го замъкнах едвам до библиотеката. Имахме всякакви книги като се тръгне от детски през романи, фантастични книги мистерии и така докато се стигне до книги с разни заклинания, магии и отвари. Все пак си бяхме вещици и трябваше да имаме и такива работи. Кашонът не бе малък, а доста голям. Наизвадих книгите на земята, който бяха доста. Подредих ги по жанрове и по азбучен ред всеки жанр от книги и бях готова да ги слагам на равтовете, който бяха пуст за сега, но след малко щяха да се изпълнят с красотата на тези книшки. Но това не бе единственият кашон със книги имаше още един два май. Щях да ги подреждам доста време, а Кира оправяше всичко останало, което носехме и не бе за стаите ни и не бяха дрехи. Ето че почнах да ги слагам на лавиците както мислех, че най-лесно щяхме да ги намираме, а и да не бъде нищо подозрително за някой, който не знаеше, че сме вещици. Всяко нещо изпипвах до най-малката подробност, че да бъде съвършнно. Останаха няколко книги, които възнамерявах да сложа на последния рафт, но бях твърде ниска, за да го стигна лесно. Нямаше нищо удобно, че да се кача на него и да пробвам. Рших да подхвърля една от книгите, че да видя дали така щях да успея, да я кача и да ги нареда така. Нямах късмет тя бе една от дибелите и веднага се стовари на земата като изтруполя силно.
- Няма да стане така. - рекох си като я вдигнах.
Моя изобретателен ум реши да пробва следното. Стъпах на масата, която си бе малко далечко, но се подпирах на рафта. Нямаше да стане знаех си, но защо а не пробвам. Едва достигаше книгата до най-последната лавица на рафта и пак нищо. Отказах се и щях да викна Ел, за да ги постави там, но се хлъзнах на масата, докато се изправях за дасляза. Залитнах напред и ръката ми закачи някой от книгите на по долните рафтове. Строполих се на земята, а книгите върху мен. Заболя, но не много. бях си непохватна от време на време и ми се случваха такива работи.

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 10, 2011 8:42 pm

Разопаковах старите вехтории, който носехме от старата къща. Бяха толковам много, че надписвах кашоните кое какво е, за да ни бъде по лесно после като ги смъкнем в мазето и ги закараме до килер, зависи какво имаше. Неб ях оглеждала толковам много. Всеки кашон съдържаше вещи, който носеха различни спомени. Бяха хубави спомени, а само един кашон носеше не толкова хубави спмени. Кашона с работите на родителите ми. Там само като погледнех се сещах за хубави работи, но най-се сещах за смъртта на нашите. Не, не можех да си го избия от главата това. Как да го забравя като всичко се случи пред нас с Родни. Това щеше да бъде най-тудното от цялата работа. Добре, че Род бе сме тук, че да ме разсейва от това. Взех друг кашон с наши работи със сестра ми. Имаше разни джунджории, който ме разсмяха. Спомних си веднъж като бяхме по малки как се гонехме из къщи обули обувки на майка ни и тракахме на всякъде. Цапахме се с храна, а цялата къща бе заприличала на кочина. Все едно прасенца са живели там. Толкова смешно ми стана. Точно имаше снимка. Родителите ни ни бяха снимали, а ние дори не бяхме видяли. После голямо чистене бе. Ах, толкова хубаво бе преди, но всичко се разваля. Поне за мен от моя гледна точка. Докато се ровех из спомените чух строполяване и то доста силно, направо думкане. Идваше от към една от другите стаи и най-вероятно да бе библиотеката, защото там бе Родни, нали отиде да реди книгите. Оставих каквото правех и отидох от към шума, който чух. Надявах се да не се е случило нещо лошо. Отидох въможно най-бързо там. Влязох и заварих Родни на земята и няколко книги нападали отстрани. Явно пак е сгафила с някой от нейните идейки. Засмях й се като отидох до нея и й помогнах да се изправи отново на краката си.
- Какво направи, че да паднеш? - веднага я попитах аз.
- Нищо. Опитвах се да сложа книгите на последниата лавица, но не можех. Стъпах на масата за да опитам пак, но не стана. Взех даслизам от нея и се подхлъзнах и паднах. Но не се безпокой нищо ми няма.
Дам, знаех си, че е някоя от нейните идейки. Масата е твърде далеко. Как се е сетила за това? Ох, това си бе Родни.
- Защо не ме повика?
- Щях, но исках да пробвам за последно дали ще мога.
- Както винаги. - поклатих глава аз и взех книгите.
Род ми каза коя къде да сложа от падналите и после другите, които е искала дасложи най-отгоре. Дам те бяха по тежки, защото не бяха от обикновенните книги. Използвах за момент левитацията си, за да ги поставя там и пак слязох на земята.
- Хайде и другите да разопаковаме. - ведро се изказах като отидох да донеса още един кашон с книги.
Не исках Род да се натоварва понеже май я болеше малко гъба от падането. Взех го и го замъкнах до библиотеката като го стоварих до празните лавици.
- Ей, непохватке. Нали съм ти казвла да внимаваш много и ако нещо не стане да ме повикаш. Слушайме. Давам хубави съвети. - направих муцунка, докато отварях кашона с едно ножче.

Заглавие: Re: Библиотеката Пет Фев 11, 2011 1:40 am

- Да, да. Знам колко са ти хубави съветите. Като онзи път. Не мисля, че са много добри всеки път твоите съветчета, Ел. - сетих се за един път когато ме посавтва, аз го направих и стана провал и то тотален.
- Онзи път беше грешка. ОК. Не ми го напомняй, че се чувствам виновна пак за тогава. - нацупи ми се тя.
Да беше си гадно. Онзи ден мислех, че ще бъде някой красив и че щеше да стане суперско и без да се проваля в нещо, защото по принцип съм доста непохватна във всичко. Кира ми даде съвет какво да правя. Как да се направя, че разбирам всичко и да не се притеснавам от излишни въпроси. Тогава се мъчех да си намеря работа. не знаех какво ще ме питат и се допитах до Кира, а тя ми обясни каквото трябваше име посъветва да бъда така спокойна и да казвам да или не според моята преценка, но да внимавам с въпросите. Така и направих, но точно на въпроса "Ще желаете ли да работите при нас?" аз се притесних пак, че дори не го чух хубаво и по инерция казах "Не!" и всичко се продъни и пропадна в дън земя. От тогава се опитвам да слушам Ел, но и да решавам повечето случай сама.
- Род. Казвай коя книга къде да бъде. Нали ти ги подреждаш. - допитасе сестра ми като се бе издигнала малко на високо, за да стигне горните рафтове.
Това щеше да стане на зле. Използва си силите за собствени цели. Най-вероятно следващият и съвет да бъде ужасен.
- Ето тази там, а другата ето там. - посочих й на бързо, а тя ги постави. - Знаеш какво следва, а ко използваш силите ей така?
- Знам, но това е невъзможно да го стигнеш без да ползваш сила, ако се опиташ с нещо ще се пребиеш някъде. - веднага ми разтълкува тя, но не бях съгласна.
Ако не бях такъв каръч щях да го направя сама с нещо подръчно да се кача. Е, поне се оправихме с бибиотеката.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 12, 2011 5:17 pm

Времето навън беше прекрасно, дори и за сутрин. Десен часа и половина и грееше прекрасно слънце и времето беше топло за този сезон. Бях станала още към седем часа сутринта и цяла сутрин се бях разхождала из града, чудейки се какво да правя. Беше ми малко скучно, но това щеше да се промени, след като си спомних, че Кира и Родни ще идват в града. Nе ги бях виждала от около една седница и вече започнаха да ми липсват. И двете. Бяха близначки. Бях благодарна на майка им, че ги беше родила двуяйчи близначки, а не еднояйчни, защото аз сега ги бърках малко, ако не ги видех. Гласа им беше почти един и същ, само дето на Кира беше по - развит, а на Родни - тя си беше по танците.
Бях облекла тъмни джнски, кафеникави ботуши и лилава блуза с къс къкав. Косата отново си ми бе застанала на мисури и бях сложила още няколко гривнички за украса. Носех голяма чанта със себе си, дори и да нямах кой знае какво в нея. Чудех се какво да правя и тогава ми дойде една идейка на ум. Щях да навестя Кира и Родни. Само семолех да са разопаковали, защото на мен не ми се. Бях достатъчно разопаковала новите си дрехи и сега ако трябваше и да им помогна да разопаковах, най - много щях да се гръмна. Но ако разопаковането засягаше гардеробите на момичетата,щях да се включа.
Телепортирах се в библиотеката, защото усещах че са там. не ме чуха, а аз само се изкикотих. Нищо не се чу, защото аз едвам издадох звук. Доближих се много бавно до момичетата, които разглеждаха една книга и изведнъж им се нахвърлих.
- БУ!!! - викнах аз и тропнах с крак.
Момичетата подскочиха, а Родни толкова се стресна, че изпищя. Засмях се силно с медения си глас и неможех да се спа. Толкова смешн физиономии направиче, че едва ли щях да си ги избия от главата в скоро време и да спра да се смея.
- Ох.. Само да се видехте.. - казах аз през смях.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 12, 2011 5:45 pm

Какво за бога стана туко що? Едвам се озъзнах след това стряскане. Някой каза "БУ!" и двете с Род се стресирахме бая. Сестра ми чак изпищя, а аз изтръвах книгата, която бе в ръцете ми.
- Ох.. Само да се видехте.. - много познат глас чух и то през смях беше.
Обърнах се бавно. Както и очаквах. Алекс се бе промъкнала без дори да я усетим и ни уплаши. Ах, как я биваше с тези работи. Винаги ни плашеше с някоя новина или както сега без дори да знаем, че тук. Знам, че сме смешни като се уплашим особенно Родни, защото тя направо писка от страх. Това побъркваше Алекс и тя доста време се смее, докато забрави изражнията ни. С нея бяхме най-добри приятелки. Ако не се видим поне веднъж в седмицата ще се поболеем. Бяхме се разделили, защото тя бе тук, а ние си бяхме останали с наще в Мексико. Но сега с Род се преместихме в имението ми, което исках да е тук точно заради това. Да можем да се виждаме с Алекс често, а не веднъж в седмицата.
- Алекс! - малко все едно сърдито й го казах, за да се спре малко дасе смее. - Така ли се плашят хора? - засмях се и аз.
Не можех да се удържа, когато я чуех да се смее и аз почвах да се смея. Така се зарадвах, че бе дошла тук. Не харесвах изненадите, но това не си бе изненада.
- Момичета, ехо! - Род се опита да ни успои, но аз бях така въодушавена, че Ал бе тук, че изобщо не можех да се спра как то и Алекс.
Отидох към най-добрата си приятелка и я прегърнах, защото толкова време мина от когато не се бяхме виждали. Само седмица, но тя бе много за нас.
- По мислих си, че си забравила, че ще идваме да живеем тук. - веднага почнах аз с разпити те. - Как я караш, Ал? Мина цяа вечност от както не се бяхме виждали.
Бяхме се оправили с библиотеката, но другите кашони не бяха толкова оправени. Имаше работи за килера и неща за гардеробите ни. Не нямаше да натоварвам туко що долата ми приятелка с такива работи. Щяхме да си поговорим хубаво.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 12, 2011 11:15 pm

Ох, така се уплаших при това "БУ!" Не че бе страшно, но ей така някой да ти викне се стряшках, а аз особено много лесно се плашех. Добре, че се оказа Алекс. Приятелката на Кира, е и моя де. Трябваше да се сетя, че тя прави такива странни работи. Как само плашеше хората. Тя се разсмя, че чак и Ел се засмя с нея. Опитах се да ги разсея, че да се спрат, но те не ми обърнаха внимание. Слад малко сестра ми се заговори с Алекс, а аз само седях и ги гледах. Дам радвах се, че се събрахме пак и можехме да си бъбрим, но имахме работа - така наречените кашони.
- Колко хубаво, че пак се срещаме и тук, но Ел не забравяш ли нещо? - намесих се, за да й припомня, че имаме работа, а когато я свършим можем да си говорим колкото иска с Алекс.
Сестра ми се обърна към мен като ме загеда. Аз само вдигна храмене.
- Какво да забравям? - малко отвеяно ми рече тя.
- Кашони посредата на първия етеж. Не исках да досаждам с това, но нали обеща. Обеща м ида ги махнем до края на деня. - бях настоятелна, но ако ме разобедеше щях да се предам.
Не бях като нея толкова настоятелна и да искам всичко да стане на моята. Само да не се сетеше и да каже нещо от рода "Добре. След няколко минути ще почнем да разопаковаме Род." и да мине още време и да стане вечер и утре да разопаковаме и други ден.
- Здравей Алекс. Малко съм се отнесла. - поздравих я аз, че да не изглеждам все едно не съм я видяла и да бъда някак си груба.
Все пак по някога бях странна. Знаех, че винаги развалях хубавите моменти, но бях понякога груба с хората около мен, а не като Кира мила да се дъжа, а инак да се дразня. Аз бях точно обратното на сестра си.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 13, 2011 9:25 pm

Охх, защо винаги трябваха да работят тези момичета, а не се позабавляват малко. Знаех си, че Кира е обещала нещо подобно, а Родни ще натяква за него. Но какво да се прави. Щом Кира беше обещата, щеше да го направи. Е, лесно можеше да разобеди сестра си, но каква беше ползата, като после така или иначе пак трябваше да разопаковат. Майка ми винаги е казвала "Ако има нещо, свърши го на минутата, защото после го забравяш и цял живот няма да се стегнеш да го направиш". Е, златната ми майка е права. трябваше да разопаковаме сега, че ако винаги щяхме да си казваме после, после и нямаше да го направим никога. Това не трябваше да се случва.
- Родни.. - Кира тъкмо щеше да почне да разобеждава Родни.
- Добре, да се залавяме. - казах аз.
Нямаше да оставя най - добарат ми приятелка и сестра 'и сами да си разопаковат кашоните, а аз само да стоя и да гледам. не бях такова момиче. Майка ми винаги ми е казвала да помага, защото после всичко се връща.
Кира ме погледна неразбиращо. Явно мислеше, че искам да се позабавляваме малко. Да, исках, но работата трябваше да се свърши първо.
- Съвет от майка ми - Ако има нещо недовършено, го направи сега, защото ще забравиш. - казах само аз.
Кира знаеше, че кажа ли нещо, на което майка ми ме е учила трябваше да се направи. Нямаше да допусна никой да ме розобеди, ако не исках. Обърнах се към Родни и 'и се усмихнах.
- Мила Родни.. - казах аз и се доближих до нея.
Сложих ръката си на рамото 'и и се обърнах към нея.
- Къде са кашоните?? - попитах я аз, а тя ми показа накъде. - Да действаме, кифлички.
Запътихме се към кашоните и почвахме да ги разопаковаме един по един. Понякога изпозлах и телекинетзата ми, за да стане по - лесно и бързо.

» Библиотеката